▼ 2:9 В Септуагинта: „След като измина много време, неговата жена му каза: „Докога ще упорстваш и казваш: „Ето ще потърпя още малко време, защото имам надежда за спасението си“. Ето изчезна споменът за тебе от земята, синовете и дъщерите ти – родилните болки на моята утроба, както и грижите, от които напразно се изнурих с непосилен труд. Самият ти седиш в гной с червеи и прекарваш нощта под открито небе. А аз обикалям като скитница и слугиня от място на място и от къща в къща. Чакам кога ще залезе слънцето, за да си почина от непосилния труд и страданията, които сега ме измъчват. Кажи най-после някоя дума срещу Бога и умри!“